Имало едно време...
Съдружници - Българска народна приказка
Двама тарикати решили купят едно магаре и да станат съдружници в използването му. Речено – сторено.
Когато оформяли спогодбата в кметството обаче , започнал спор кой - коя част да вземе. Всеки искал да е господар на предната част , тъй като длъжността била по – престижна. Накрая единият отстъпил и се съгласил да получи задната част. На излизане , двамата се спрели до магарето. “Господарят” на задната част минал откъм опашката , повдигнал я , плюл под нея и я изчистил , разгонвайки мухите. След това се обърнал към другия:
- Аз свърших моята работа! Сега е твой ред. Започвай да го храниш , та да има какво да излиза оттука!
*****************
Колко са магаретата - българска народна приказка
Подкарал Насредин ходжа пет магарета – да ги продава. Вървял по пътя , гонил магаретата , събирал ги да не се разпръскват , докато накрая не се уморил и яхнал едно от тях. Поел си въздух той и преброил магаретата , които вървели подире му.
- Бре ! – подскочил той уплашен. – Само четири! Едното ще да се е загубило. Ще се върна да го потърся!
Слязъл той , но преди да тръгне отново преброил магаретата и видял че са пет. Зарадван ходжата пак се метнал на едното магаре и подгонил другите.Минало някое време о той пак захванал да ги брои.
- Пак четири! – скочил той на земята и се завайкал.
В това време насреща се задал Хитър Петър. Свиркал си той и си вървял по пътя.
- Петре , - рекъл му ходжата – кажи ми , колко магарета виждаш пред тебе , защото все не излизат. Като ги броя от земята са пет а щом яхна самара – само четири стават!
- Магаретата са шест. – усмихнал се Хитър Петър – Само че едното е с два крака!
*******************
Хитреци и крадци - Българска народна приказка
Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки , сложил отгоре малко орехи за заблуда и тръгнал да ги продава. Друг напълнил чувал с мъх , сложил отгоре малко вълна и тръгнал и той да припечелва.
Двамата се срещнали по пътя за пазара. След като разбрали кой какво носи , се съгласили да разменят стоките си , но понеже вълната била по - скъпа този с орехите доплатил една пара на другия.
Когато се завърнали по домовете си разкрили измамата , но съжалил само този , който дал парата. Той отишъл да си я иска. Другият като разбрал че той идва се престорил на умрял , а жена му и децата му почнали да го оплакват. Хитрецът разбрал че се преструват и казал че ще остане да го погребат заедно. Роднините на мъртвеца решили да отнесат тялото в църквата и да го оставят за една нощ там. Гостът казал че ще остане да го пази в името на тяхната дружба , а другите се разотишли.
В полунощ шайка крадци влезли в църквата да си делят плячката от обир , защото знаели че там е спокойно и светло. "Живият" се скрил зад олтара като ги видял а "мъртвият" останал да лежи.
Крадците изсипали парите и започнали подялбата , но сред плячката имало и една хубава сабя.
- Аз ще я взема ,- казал един от разбойниците - но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво!
Взел я той и тръгнал към "мъртвеца". Трупът изведнъж скочил и извикал:
- Братя мъртви , дръжте тези разбойници!
- Идем , идем! - извикал другият зад олтара и затропал като че ли са наскочили много хора.
Крадците се изплашили , оставили всичко и избягали. Парите останали за хитреците и те започнали да ги делят. Като приключили , единият си поискал парата , но другият не му я дал. Почнали да се карат.
В това време крадците изпратили един да погледне дали мъртъвците в църквата са много. Той чул че се карат за парата , изтичал обратно и извикал:
- Бягайте бързо! Мъртвите са толкова много че от целия куп пари на всички се е паднала по една , а за един дори нямало , та сега се карат!
********************
Хитрият кръчмар - Българска народна приказка
Един хитрец отворил кръчма. Минавали пътници , отбивали се да починат , да пийнат вино.
Отначало кръчмарят поднасял хубаво вино на гостите си , за да ги привлича .След това , когато видял че не са особено придирчиви , започнал да разрежда виното с вода. Слагал все повече и повече , докато накрая започнал да поднася вода , оцветена с малко вино.
За година – две той събрал цяла торба жълтици. Един ден затворил кръчмата и решил да попътува. Купил си една маймунка – да весели децата му , и тръгнал с първия кораб от пристанището.
На обяд той се нахранил хубаво , а на маймунката хвърлил 2-3 лешника , след което се изтегнал да подремне.Торбичката с жълтици сложил под главата си – на сигурно място.
Маймунката следяла всяко негово движение и понеже била гладна , щом човекът заспал тихичко отмъкнала торбичката и бръкнала вътре. Извадила една жълтица , огледала я , захапала я , но като видяла че не става за ядене , се ядосала , завъртяла я над главата си и я хвърлила в морето.
Кръчмарят се стреснал от шума , скочил и втрещен видял как торбичката потъва сред вълните. Той се хванал за главата и започнал да се вайка:
- Защо ми трябваше тая проклета маймуна!
- Приятелю , не се ядосвай !– обадил се зад гърба му един от неговите редовни посетители в кръчмата – Тия жълтици водата ги донесе и пак тя си ги отнесе…
