Ромски перли

"Супруга съм на три деца. С чувекъ сбрахме пари и
купихми триустаен партамент. Една вечер звъни вратата.
Звънеца чука. Отварям - НИНДЖА. И без да каж е нищо, с карате в бъбреците. Дукат съ усета ми би два шамара с
КРАК
и един на детето в гръбначния кош! От ударната вълна
отлитам на 20-30 метра. Абстрахираха децата. А чувекъ
го нема. Ако общината в града не вземе спешни мерки, ще са самуубесвам или ще изчезна безкрайно..."
 

 *********************************************************************

Една приказка по цигански : 
 

"Ся, Меметчо, некогаси на един 'ного тъпо кралица му се
ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу
грозен - смърт. Кат’ го погледнеш и напрау ти спира
чесовника. И за т’ва кат’ дошли феите на кръщенето, и
сичкото са мръщи и кат’ иде до леглото на принцеста,
сичкото повръщал.

Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф т’ва ден, кога те т’ва изрот тука напрай
шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше
баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! - казал кралицата.
Щот са,
то верно майка му, ама гледа реално на нещата.

-   Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото Фея. (То ного са
ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не
мое си напрай джамбурето – к’во апне или пийне -
веднага връща) - Ич нема ‘а пукяса, ми кат’ са избуши
сас шилото, само ше успива, и кат’ идва Прекраснуту
принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема к’во да прайш. Кото - такова.

Минава
бая годин и малкото принцеса пурасва и става
най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че
даже мухите не го каца. И като пра’й шеснаесе годин,
нек’аф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да
бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Меметчо ?
Т’ва
кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот’ не
само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама
хърка ти казвам - бичи. И хорат ни може заспива от
хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го
носат на гората, и го натрупали там ф един дупка, и
даже неколко народ ударили един кючек отгорето.
То
даже майка му викал да го фърлат на морето, ама ония
викат че нали, т’ва друго прикаска и така.

И отива майката му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто
щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са
изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и
киликандзера истръпнал.
- А! Кой т’ва идиот, дет’ ше го пуглежда на мойто
щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И
по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.

Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло
да преживее т’ва майчинската сърце и издъхва от
мачителен смърт след осемдесе и седем годин.

И след сто лазарника, Меметчо, през он’ва гора минава
един принц. Не било баш такъво, к’во казал феята. Бил
алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво
добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,
ама на него му било през .... нали, щот и без тва не
са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.

Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.
А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :
“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир.
Първо си
помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща – т’ва под земята нещо хърка.

- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети
че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко
некро... т’ва , любофта. И са фърлило на земята и копа.
И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на
необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша
отвътре:

- Ааа, давай първо да са цалувами!
- Абе кой тука хухавели, бе? - Фаща и расковава целото
капак, и кат’ поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.

И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат
още не са опраил го ... така.
И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.
Крастаф.
По едно време пича се осеферил така леко и
гледа – нек’аф кофчег и един жаба.

“Ебаго майката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че
друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са
женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва.
И после
тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами
каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа кат’ са
ядосва, и трааас – набримчи го един тукат.
И красивото
принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са
избуфтя на земята и пак станал жаба.

Т’ва гледа и не
верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак
го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.

А! Аре трето път – пак така.

И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.
– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така...”

Кой е тук

Сайта разглеждат
0 потребители и
2 гости.